Кали-неразбраната и преобразена богиня

8 Февруари 2010 / 19:19  |  Автор: filosofon  |   | Рубрики: религия и митология
            Кали е една богиня, неограничена от Времето, Пространството, боговете или хората. Точно това е причината тя да бъде толкова почитана. Определяна е като безжалостна и дори чудовищна от една страна и почитана като Майка от друга. Как е възможно подобно нещо и коя е всъщност Кали- демон или спасител? Тя сякаш е грижовната покравителка денем и страстната любовница нощем и ако приемем това, то тогава като че ли пред нас се разкрива образът на най- желаната и идеална партньорка- красавица,владееща шейсет и четирите изкуства, грижовна и безстрашна, нежна но и сладострастна. В този ред на мисли идва въпросът: Кали ли е Жената?

За индийските богове

           „ Всяко божество от огромния пантеон на Индия, независимо от мъжки или от женски пол, в своя първороден вид, тоест при първото му отделяне от от „ единния и безличния” , чисто абстрактен принцип,който там се нарича Парабрахма- е от среден род.Но в земното си проявление , то се раздвоява, както първородният Адам с Ева. Женската половина, отделяйки се от мъжката, става богиня- а другата си остава бог. ”Оттам идва цялата единност в изключителното разнообразие на индийските богове. Точно затова индийците проявят търпимост спрямо другите религии. Няма значение дали един човек е християнин, мюсюлманин, сикхт, еврейн или вишнуист- всеки един бог е израз на Вселената.

             Основните индийски божества са Брахма, Шива и Вишну, но те имат своите женски половини- Сарасвати, Кали и Лакшми. „ В хиндуисткият пантеонът женските божества заемат специално място. Деви, Богинята, е най- старото и може би най- изобразяваното от тях... Почитат я в десетки форми: Бху, Парвати, Кали и Дурга. Често е наричана Майка- в Северна Индия Мата, Матаджи, в Южна- Амман. „По този начин богини, които са дори противоположно различни като характеристики са всъщност част от Общото. Смята се, че всеки един от боговете може да се преражда и така да се появи бог с ново име, качества и принадлежности. Същевременно и самите богове могат да се проявяват под различен вид. Така Всички богове, богини и техните форми ( аватари ) са проявление на Парабрахма.

Кали и Нейните аватари

              Едно от най-известните преобразявания на Кали е като Минакши. Тя е една от   най-добродушните й форми. Името й означава „ Рибооката” – в знак на нейната красота. При този свой аватар Кали е неузнаваема и е променила всички свои атрибути.

Превръща се в най-миролюбивата богиня с всички добри качества- кротка, великодушна, търпелива. Минакши е богиня покровителка на град Мадура; тя притежава необикновена мощ- в който е влязъл ”пичаса” (бяс) бива воден при нея.

             Като друго прераждане на Кали е почитана Карни Мата. Тя държи тризъбеца на победата и заобиколена от плъхове кааба. Известна е с чудесата, които правела от малка. Веднъж се е опитала да съживи свой племенник и когато Яма ( Богът на смъртта) й казал, че детето не може да бъде съживено, защото вече се е преродило на земята, тя се вбесила. Богинята обявила, че никой от наследниците й няма да отиде след смъртта си при Яма. Техните души щели да се заселват за един живот в свещените кааба, а след това ще се прераждат в чаран- разказвачи на истории. Така днес щатът Раджастан е известен не само с разкошните дворци на махараджите, но и с храма „Карни Мата” , в който са почитани като божества десетки хиляди плъхове.

            Има много противоречиви мнения за това дали Парвати не е образ на Кали, или обратното, или пък нямат връзка помежду си, защото едната изобразява неукротимата, а другата- спокойната, първични енергии. „Парвати се изобразява като красива жена с десет ръце, в една от които държи копието, с което е пронизала великана Махишу. ”Тази богиня е дъщеря на хималайските планини, бяла като снежните върхове и олицетворяваща женствеността. Тя също като Кали е страстна и чувствена, но е божество- идеал на целомъдрената жена. Парвати символизира блестящата светлина на луната, а Кали олицетворява сладострастната любовница и символизира тъмната лунна нощ.

Произход на Кали

             С Парвати е свързана и една от легендите за появата на Кали. Парвати се сбогувала с Шива и тръгнала на битка с Манишасура- демон, който бил заплаха дори за боговете. Войната не вървяла добре и богинята била слаба, затова тя се преродила като Дурга- войнствена богиня, размахваща в десетте си ръце оръжие. Тя била силна, но демонът и след хилядолетна битка така и не се предавал. Тогава боговете се оттеглили, въпреки че хората им се молили да не ги изоставят. Дурга не се съобразила с другите божества и от челото й изкочила страховита богиня. Тя била въплащение на могъщество, насилие и дори времето не я спирало. Съгласила се да се бие с Манишапира, но поискала нещо в замяна- в жертва на нея били принесени хиляди хора, без значение от възраст и потекло.Така започнала ерата на Кали- Кали юга (според индийските вярвания ние все още живеем в нея и когато тя изтече, ще настъпи пълното унищожение) . Когато богинята победила демона, другите богове я впримчили и се опитали да я скрият от хората, но тъмната страна на всемира не може да остане скрита. Другият основен вариант за произхода на Кали е свързан с Агни ( Богът на Огъня) и е записан във Ведите. „ Кали” или „Калиса” означава на санскрит „Черната” . Агни имал седем огнени езика, а богинята е черният, страшният. Това значение обаче постепенно се изгубва и постепенно Кали се превръща в могъщата съпругата на бог Шива.

Същност на богинята

            Кали носи енергията на първичната женска сила. Тя закриля и подкрепя, но също така е и отмъстителна и яростна.Тя разпръсва незнанието и поддържа световния ред. Другото тълкувание на името й означава „Сила на времето” , „Сила на смъртта” , защото материята нито се създава, нито се разрушава,а просто променя формата си. Кали приема жертвоприношенията си (включително и хора) по време на специален ритуал наречен Дурга-пуджа. За нея обаче смъртта е трансформация, чиято богиня е тя, защото във вселената е нужно обновление на енергията и духовно развитие. „Кали символизира Вибриращото мироздание : Майката Природа в някакъв смисъл, а Шива сякаш се отдръпва, защото символизира Невибриращия Дух, който е отвъд Мирозданието. Вибриращото Мироздание постига пълен покой при завръщането си към Невибриращия Абсолют.”

            Когато времето на някое създание изтече, настъпва последният момент от жизнената му сила и то умира. Единствено привързаността към физическото тяло води до страх от смъртта и точно това е основното препятствие по пътя на духовното развитие. Кали побеждава Шумбх и Нимумбх, Чанд и Мунд (демоничните сили на привързването) и така прогонва страха от смъртта. За хората, които са невежи и несигурни, богинята е ужасяваща, но за боговете и духовните сили тя е Гаури, която им помага. Кали е винаги унищожителната сила на живота. Тя е и невъобразим ужас, и пълно блаженство. Тя погъща всички твари, животни и хора и единствена от всички богове е победила Времето.

Кали- изображения и значението им

            Най- характерното изображение на богинята, в което тя е стъпила върху Шива,  се нарича Даксинакали. След ожесточена битка Кали изпива кръвта на враговете си и  опиянена от победата, започва да танцува върху труповете на бойното поле. Сред тези трупове е и Шива и когато го вижда, тя се засрамва. Затова първоначално била изобразявана с леко изплезен език (според индийската практика това означава да си се засрамил, притеснил, а ние на Запад прехапваме устни) ,който впосдедствие станал провиснал и дълъг и изразявал всепоглъщащият й и чувствен характер.

           Кали е изобразявана с гирлянди от човешки глави, защото се е откъснала от света. За самите глави се смята, че извикват в съзнанието петдесетте букви на санскритската азбука, а техните вибрации поддържат ведно света на явленията. Четирите ръце на богинята ни напомнят, че човек трябва да установи хармония в четирите си основни центъра- пъпа, сърцето, гърлото и главата, за да може да постигне освобождение. Горната лява ръка държи меч, разрушаващ съмненията и привидните ограничения, а долната лява ръка държи току-що отрязана глава за косата- символ на отсичането на собственото Аз. Горната дясна ръка е в абхая мудра- жест, който разпръсва страховете и закриля, а долната дясна ръка е във вара мудра, която носи благодат и удовлетворява желанията. Кали се изобразява черна, защото тя е празнотата на вътрешното и външното пространство. „Всичко блестящо в края на крайщата потъва в чернота.Кали е абсолютно гола, така както умът ти е бил първоначално гол и в края на крайщата ще се върне в голотата...Трите й очи говорят за абсолютната й мощ над трите времена на миналото, настоящето и бъдещето и показват, че вътрещната й същност е дълбоко проницателна. Като символизират възвишените сили на Слънцето, Луната и Светкавицата, трите очи на Майка Кали показват нейния контрол над вселената.”

           Тъй като Кали същевременно е смятана за Богиня-Майка, има още една легенда за танца й върху мъртвите й врагове. Шива, за да спре нейната лудост,се превръща в бебе. Щом чува плача, бонинята се осъзнава, взима детето и започва да го кърми. Всъщност Кали като Майка не е тази, която дава на децата си всичко, а тази, която поставя трудности пред тях, така че те да се борят и израстват.

           Всъщност богинята почти винаги е представяна в Даксинакали или съвсем сама, но отново със същия външен вид и принадлежности. По-рядко се среща яздейки кръвожаден тигър. Независимо от начина й на изобразяване Кали е символът на трансцеденталното. Нейната страховита форма крие вътрешната й съчувственост.

Вярващи и жестокости

        „Каликсетра„ означава „обиталище на Кали”. То постепенно се превърнало в село с името Каликата.Топостепенно се разраснало и се превърнало в... Калкута.В този огромен днес град е бил издигнат най- свещеният и известен храм в прослава на богинята – Калигхат. С него се свързват капаликите. Те дълго време почитали Кали открито, но през 1831г. англичаните забранили цялото им братство, заради обичая веднъж месечно да принасят в жертва невръстно момче. Преминали в нелегалност и по време на борбата за независимост мнозина се стремяли да станат част от тях, въпреки жестокоте им обичаи. Така например на празника на богинята си, на новолуние, капаликите набучвали на железен кол пред идола си бича глава, поръсвали с кръвта глинени статуи на Кали и нейните аватари, молели се и накрая хвърляли изображенията в река Хугли, където текат водите на свещения Ганг. Сбирката, заради която били забранени се състояла не в храма, а на тайно място. На нея те носели нанизи от черепи, а преди всяка церемония изнасилвали и принасяли в жертва девственик. За да се присъединиш към общността на капаликите трябва да преминеш през службата, която се правела за целта. Проблемът бил, че след нейния край присъединяващите се били с един по-малко. След 3-годишно посвещаване, на самата церемония чрез жребий  Кали определяла свой помазаник и така на края на ритуала богинята държала в ръката си истинска човешка глава.

             Агхорите били приемници на древния орден на капаликите. Те обаче не отдавали почитта си на идоли, а на своя гуру. Използвали вместо съдове човешки черепи, имали своя общност, в която живеели и дори в края на 20 в. все още практикували канибализъм. Агхорите имали крайна ритуална жестокост и оргиални практики. Смята се, че те се събирали нощем, пиели вино, хранели се с трупове и се съвокуплявали.

            Пред Кали се прекланяли и тхагите (гхутите) . Наричали ги „религиозните” убийци от Виндхячал. Те убивали хора,защото вярвали, че богинята е жадна за човешка кръв. „ Тхагите,онези отколешни бандити,които душели жертвите си със завързани на възел носни кърпи, върлували из равнините на Ганг в продължение на векове.Всяка година те душели най- малко три хиляди пътници според оценките на британските власти, направени от 19в. Те дарявали част от плячката си на светилището Виндхячал”

             Брамините смятат, че който почита Кали и в останалото време, а не само на нейния празник, значи е последовател на вамачара - съмнителна тантра на извращенията. Обвиняват ги, че практикуват „грешката на петте М” – мадя (пиене) , мамса (месо) , мация (риба) , мудра (ръкоблудство) и маитхун (съвокупление) .

Тантра и Кали

           Трябва да се отбележи, че Тантра наистина почита Кали като основно женско божество,но същността й далеч не е вамачара. „Тантра е духовен метод или система, която взима предвид както ”вътрешната” , така и външната реалност. Произлиза от коренни думи, които означават ”да се разшири”, ”изтъче” или развие съзнателността. Тантра означава и непрекъснатост отвъд физическото. Тантра ученията са възникнали в Индия и са разпространени до Непал, Тибет, Китай, Япония, Тайланд и Индонезия”7 Нормално е с подобни граници и период на развитие от стотици години, да се появят различни секти, произлизащи от това учение, но вече невключващи го в своето съдържание. Същността на Тантра се заключва в това, че тя е философия, наука, изкуство и начин на живот, при който сексуалната енергия се използва съзнателно и съзидателно.

            Според Тантра Кали е женствеността, тя е събудената енергия Кундалини, съвършената сила на секса. Когато жената действа като богинята, тя има ролята на разрушител на илюзиите и изпълнител на желанията.За да се извика Кали се използват мантри,повече от които започват с ”к” . Сричките ”Клинг” и ”Кринг” , като и дългата мантра ” Ом-канг-калика-намах” , са особено ефикасни. Янтра на богинята са пет равностранни триъгълника, поставени един в друг върху лотос с осем листа, а като символ на съзнанието човек трябва да си представи в центъра й точка.Кали може да се боготвори чрез всичко, което й се предлага без лицемерие. Тя обича най-много чувствените миризми като сандалово дърво, мускус, пачули и камфор. Харесват й гирляндите от червени цветя, ритмичната музика, чувствения танц и опияняващите вещества като марихуаната.

            Днес Кали се почита в цяла Индия, но най- почитана е в Бенгалия. Въпреки нейните многобройни ужасяващи култове,днес всички се радват на нейния празник като се веселят в чест на нейния живот.

 И след всичко това,

след като цялата омраза се е отляла,

душата своята невинност изначална си възвръща

и научава най-накрая,

че сама на себе си радост може да доставя...

   Това е пасаж от „Молитва за дъщеря ми” на Уйлям Йейтс. Защо това заключение на материал посветен на индийската богиня Кали, завършва с думи на ”западен” писател? Защото няма значение какво разделение и ограничение създават хората в своя живот: Изток-Запад, Добър-Лош, Наказващ-Добродетелен, всичко това са прекалено относителни понятия, които така или иначе ще бъдат погълнати от Времето, от Смъртта, от Кали!

                                                                                                                                   juli

КЛЮЧОВИ ДУМИ
КОМЕНТАРИ
Анонимен    28 Март 2011 / 12:32  

999
Не разбрах от кого е статията, защото най-отдолу има едно "juli", на мястото където обикновено се подписва автора. Но независимо, кой е авторът статията е изключителна и съм ви благодарен, Радост, за публикацията й във Вашия блог.
Не вярвам да намеря нещо по-добро на български по темата, която в момента по ред причини ми е много актуална.

Бих желал, особено ако сте автор на статията, да ми посочите ползвана литература.


Също бих желал да прочета Ваши разсъждения за връзката на Кали с т.нр. Лилит, или пък с Хеката и изобщо с подобни богини от други пантеони, като съпоставката мисля би разкрила много от едната същност, която стои зад тях или се проявява през тях.

Като смятам, че тъмната страна на Луната, например, е много близко астрологическо съответствие на всички тях.

Бих се зарадвал на обратна връзка.
Анонимен    28 Март 2011 / 12:38  

999
Пропуснах.

Преди двадесетина години, гледах по телевизията филм, европейски, в който героинята несъзнателно беше жрица на Кали, а партньорът й в битката за душата получи подкрепа от жрец на Шива. Филмът беше супервпечатляващ сам по себе си, а за темата "Кали", не вярвам да има нещо по стойностно кинематографирано по европейското световъзприемане.

Не помня, за съжаление името на филма. Ако наистина сте фен на темата, случайно да го знаете. Помня обаче един от артистите и се надявам по неговото име да открия този филм.
filosofon    9 Април 2012 / 14:40  


Juli е автора, ще благодаря от ваше име.
Анонимен    5 Юли 2012 / 14:40  

Изключителна статия!
Преди 2 дни, по време на медитация във връзка с пожара на Витоша чрез тялото и лицето ми се изяви женска същност, която аз не можах веднага да определя коя е. Другите присъстващи ми посочиха Кали. Сега, след като прочетох описанието на същността на Кали, то отговаря на 100% на емоциите и усещанията. А да не говорим за типичната физиономия! Благодаря за синтезираната и изчерпателна информация! Много ми помогна да разбера преживяването сил
filosofon    6 Юли 2012 / 09:02  

Привет!
Радвам се, че съм Ви била полезна :)
Анонимен    23 Март 2013 / 21:04  

Възхита!
Ако прочетете това, благодаря! Изчерпателно и задълбочено! Правим театрален спектакъл, в който темата Кали е засегната и изложеното тук ни беше много полезно! Успехи!
"А парт" Театър

ДОБАВИ КОМЕНТАР
Заглавие:
Коментар:
Код*: Ако си човек, а не робот, въведи посочения код, за да изпратиш коментара си успешно.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕН
Име: Радост
Фамилия: Цветанова
Пол: Жена
Град: Благоевград
Възраст: 28
Дата на регистрация: 6 Февруари 2010
ЗА МОЯ БЛОГ
Автор: Радост
Дата на създаване: 6 Февруари 2010 / 21:00
Категория: Наука, История, Политика, Новини, Екология, Любопитно, Технологии, Здраве, Лични, Други, Пътешествие, Хоби и развлечения, Медии,
Прочетен: 112597
Коментари: 68
Последна промяна: 10 Април 2012 / 11:34
НАЙ-ЧЕТЕНИ В Log.bg
1.    zdrave (13421900)
2.    chrisbrown (6391745)
3.    nmrp (5586477)
4.    Vankata (3298962)
5.    kjelqzkov (2729193)
6.    fen (2356090)
7.    philosophy (2202258)
8.    misterii (1954429)
9.    IvayloSlavkov (1773899)
10.    zabavlqvaise (1502202)